EU Commissioner Mariya Gabriel: The future of Europe is everyone's future

Интервю с Мария Габриел, Комисар по Иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж за предизвикателствата на бъдещето

Г-жо Габриел, първо честито за новото Ви назначение и успех във Вашата работа. Портфолиото Ви като комисар по Иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж претърпя няколко промени и се увеличи значително в сравнение с началното предложение. Какви са Вашите очаквания за новата Ви длъжност и как смятате да комбинирате толкова различни сектори?

Поемането на този голям и важен ресор е истинска привилегия и чест за мен. Той предоставя огромни възможности за нашите МСП, стартиращи предприятия и компании да се развиват и да създават иновации. Той е възможност и за младите ни хора да придобият необходимите умения за един все по-цифров пазар на труда.

Образованието, научните изследвания и иновациите са неразривно свързани. Често говорим за триъгълника на знанието, но голямата ни цел е да го превърнем в квадрат на знанието, включвайки ползите за обществото. За постигането на тази цел е необходимо амбициозно политическо споразумение за следващата многогодишна финансова рамка, особено по отношение на програмите, които отразяват нашите приоритети за бъдещето: „Хоризонт Европа“, „Еразъм+“, „Творческа Европа“, Европейски корпус за солидарност. Следващите месеци ще бъдат от решаващо значение.

През следващите пет години трябва да адресираме няколко основни предизвикателства. Необходимо е да засилим подкрепата за жените, особено в сферата на науката. Трябва да преодолеем разделението между Изтока и Запада по отношение на високите постижения. Трябва да използваме пълния потенциал на образованието, научните изследвания и културата за насърчаване на международното сътрудничество, особено с нашите съседи от Западните Балкани. Нужно е да запазим културното си наследство като опора в един все по-непредвидим свят. Спортът също е много важен като средство за насърчаване на приобщаването.

След дълга борба водена от Европейския Парламент, "Култура" беше включена към Вашето портфолио - и разбира се, какво е Европа без нейното културно наследство? Пред какви основни препятствия очаквате да се изправите и каква е Вашата визия за европейското културно развитие?

Много се радвам, че сега културата е посочена изрично в името на моя портфейл, наред с научните изследвания и образованието, които също бяха добавени към наименованието. Разбира се, независимо дали е изрично посочена или не, културата е част от него.

Културата и културното наследство са крайъгълни камъни на европейската интеграция и са основни ресурси за Европа. 2018-та година беше Европейската година на културното наследство и знаем от проучванията, че по-голямата част от европейците се гордеят с нашето общо културно наследство. Те заявяват, че то е важно за усещането им за принадлежност към Европа.

Какво би станало с нашите градове и общини без техните музеи, местни традиции и празници? Каква би била Европа без трансграничната мобилност и обмена на информация около културата и изкуствата?

Затова трябва да запазим нашето културно наследство като опора в един свят на предизвикателства. В този смисъл, културното измерение е от решаващо значение за справяне с предизвикателствата, свързани с образованието, иновациите, социалното сближаване и изменението на климата, както и с регионалния и градския растеж, устойчивото развитие. Нужно е да работим усърдно за политическия дневен ред на ЕС за приобщаване, устойчивост и иновации, без да забравяме международния контекст и уникалните глобални партньорства, които културата и културното наследство спомагат да сключим.

Трябва да признаем и проблемите в самата култура. В предложението на Комисията за следващия дългосрочен бюджет, програма „Творческа Европа“ ще разполага с почти 1.9 милиарда евро. Независимо от това, подкрепата за културата и културното наследство трябва да остане по-широка. В този контекст, програма „Хоризонт Европа“ и структурните фондове на ЕС ще имат особено важна роля.

Като комисар отговорен за образованието и младежта, една от най-важните програми под ваша юрисдикция е Еразъм+. Какви са плановете Ви за нейното развитие през следващите 5 години?

„Еразъм“ е европейски успех, който доказа своята добавена стойност в продължение на повече от три десетилетия. Програмата е ефективен начин за справяне с много от обществените предизвикателства, пред които е изправена Европа. За в бъдеще се нуждаем от по-голяма, по-силна, по-добра програма „Еразъм+“. Понастоящем водим преговори с Европейския парламент и държавите членки. Очаквам следващият седемгодишен бюджет за периода 2021-2027г. да се удвои, а защо не и да се утрои.

Нуждаем се от повече финансиране, за да дадем възможност на по-широк кръг от хора и организации да участват в програмата. Повече хора с по-малки възможности, включително лица в неравностойно социално-икономическо положение или хора с увреждания, следва да могат да се възползват от перспективите, които се предлагат. Искаме финансирането да бъде по-достъпно за по-малки местни организации, като например младежки групи и спортни клубове.

Една по-силна програма „Еразъм+“ е в основата и на нашите усилия за превръщането на европейското образователно пространство в реалност до 2025 г. Искаме да премахнем за всички пречките пред висококачественото образование и да улесним движението на учащите се между образователните системи в ЕС.

Иновациите и технологичният прогрес са от основна важност за Европа. По време на Вашия мандат, ще работите съвместно с други комисари по редица въпроси, свързани с науката, и нейния допир до всеки елемент от живота на гражданите. Какви резултати очаквате от постоянната съвместна работа с Вашите колеги комисари?

Научните изследвания и иновациите са от ключово значение за начина, по който живеем, как работим и как опазваме климата. Ето защо разработваме нашите политики за научни изследвания и иновации в тясно сътрудничество с другите дирекции на Европейската комисия, и не само това. Започнахме стратегическо планиране по новата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“, с участието на други институции, държави от ЕС, предприятия, научноизследователски организации, университети и граждани. Създаваме програмата, за да гарантираме, че тя се справя с проблемите, които са от най-голямо значение за обществото, и има най-голямо въздействие.

Що се отнася до резултатите, научните изследвания и иновациите определено ще играят централна роля за постигането на резултати във връзка с европейския зелен курс. Повече от 35 % от предложените 100 милиарда евро финансиране по новата програма „Хоризонт Европа“, както и новите 1 милиард евро от финансирането по настоящата програма „Хоризонт 2020“, ще допринесат за целите в областта на климата и европейския зелен пакт.

Друг важен за мен въпрос е по-голямото представителство на жените във всички сфери. Преодоляването на неравнопоставеността между половете в областта на науката е сред моите приоритети за развитието на европейското научноизследователско пространство. Очаквам да работим съвместно с моите колеги комисари, за да постигнем тази положителна промяна. Първата дата за отбелязване в календара е 11 февруари - международен ден на жените в науката. На този ден ще поставим началото на тазгодишното издание на наградата за иноватори жени, с която ще отличим жени предприемачи, представили на пазара забележителни иновации. Ще се радвам да имаме много успешни жени кандидати и от България.

Вие стъпвате върху богатия си опит като Комисар по цифровата икономика и общество. Какво ще донесете от предишното си портфолио в настоящата си работа?

Един от основните приоритети на настоящата Европейска комисия е Европа да бъде подготвена за цифровата ера. Това означава, че трябва да бъдем в челните редици на технологичните пробиви, да насърчаваме нашите новатори да представят идеите си на пазара и да гарантираме, че обществото като цяло има полза от тях. Тези цели са в тясна връзка с предишната ми работа като комисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество.

Добър пример е работата във връзка с блокчейн. През 2018 г. поставих началото на Обсерваторията и Форума на ЕС за блокчейн. Предложихме също така програма „Цифрова Европа“ с бюджет от 9.2 милиарда евро, при която разработването на приложенията за блокчейн ще играе важна роля. От друга страна, Европейският съвет по иновациите (ЕСИ) ще бъде основният инструмент за подпомагане на финансирането на новаторски идеи и за привеждането им на пазара.

Но, разбира се, цифровите технологии са представени в голяма степен и в измеренията на моя портфейл, свързани с образованието, културата и младежта. Ще продължа да работя за това повече европейци да имат достъп до обучение за цифрови умения, главно чрез Плана за действие за цифрово образование. Бях силно ангажирана с приемането му през януари 2018 г. и сега отговарям за актуализирането му, с цел насърчаване на цифровите умения за всички.

Това е много важно, за да могат нашите общества да са по-добре подготвени за бъдещето - понастоящем 43% от европейците не разполагат с основни цифрови умения.

Необходимо е да използваме по-добре технологиите, за да направим образователните ни системи по-иновативни, подходящи и подготвени за ерата на цифровите технологии. Например, ние се нуждаем от гражданите, за да разберем как изкуственият интелект и алгоритмите влияят върху нашето ежедневие, както и многобройните етични и социални последици от тези технологии. Трябва да задържим талантите си в Европа, така че да можем напълно да обхванем тези нови технологии, а нашите малки и средни предприятия да се възползват от цифровата и екологична трансформация на икономика ни.

Дигитализацията и цифровизацията на Европа са факт – те са част от живота не само на гражданите, но и на цели общини и градове, дори държави. Какви са Вашите приоритети за дигиталното развитие на ЕС през новия Ви мандат?

Мой водещ приоритет е да дам възможност на най-добрите европейски изследователи, новатори и предприятия да дадат тласък на прехода към цифрови технологии по начин, който е революционен, конкурентоспособен и от полза за обществото. Това включва разширяване на развитието и добавената стойност на цифровите решения за всички държави от ЕС. Бих искала да дам пример с България. Чрез настоящата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“, българската компания „Дискордиа“, занимаваща се с международни товарни превози,  получи заем в размер на 2.4 милиона евро за цифровизация, разработване на иновативен бизнес модел и създаване на 160 нови работни места само за една година.

С „Хоризонт Европа“ за периода 2021-2027 г. сме дори по-амбициозни. Пилотният проект на Европейския съвет по иновациите вече подпомага финансирането на иновативни стартиращи предприятия и МСП, които в миналото не са успели да намерят финансиране за своите революционни и новаторски идеи. Ситуираната в София компания „Трансметрикс“ е едно от първите 75 стартиращи предприятия и МСП, получили финансиране по линия на новия инструмент „Ускорител“ на ЕСИ.

Какви цели си поставяте за предстоящата Конференция за Бъдещето на Европа? Като Комисар отговорен за европейската младеж, смятате ли да работите за включване на младите в дискусиите?

Разбира се. Конференцията за бъдещето на Европа играе важна роля за нашия приоритет да дадем нов тласък на европейската демокрация. Гражданите, особено младите хора, са наясно с предизвикателствата, пред които сме изправени и желаят да участват все по-активно. С оглед на това, поставихме началото на конференцията относно бъдещето на Европа като форум, на който гражданите, създателите на политики и други заинтересовани страни могат да проведат открит, приобщаващ и прозрачен дебат за нашето бъдеще.

Чрез програмите „Еразъм +“, „Европейския корпус за солидарност“ и „DiscoverEU“ можем да мобилизираме младите хора. Много е важно да достигнем до хората в неравностойно положение или живеят в отдалечени райони. Убеденa съм, че младите европейци ще дадат своя принос. Това е бъдещето им.  

Що се отнася до научните изследвания и иновациите, искаме да обсъдим как най-добре можем да се справим с основните опасения на хората. Затова сме добавили напълно нов елемент в бъдещата програма „Хоризонт Европа“ – т.нар. мисии. Чрез тях искаме да отговорим на изменението на климата, да бъдем по-ефективни в борбата с рака, да се погрижим за почвите и храните, за състоянието на океаните. Идеята ми е да проведем дискусии в държавите членки и да чуем мнението на хората. Ще се радвам и българските граждани да бъдат активни, да обменяме мнения и допринесем за общоевропейския дебат. Бъдещето на Европа е всъщност бъдеще за всеки един от нас.